About Me

Моята снимка
Здравейте! Аз съм Нина - или Топчо :) Добре дошли на моите странички, където плямпам основно за книжки и разни сръчности.

Blog Archive

Follow by Email

Последователи

Етикети

неделя, 19 ноември 2017 г.

Топчесто раздаване #2 - "Котаракът и черният нарцис"

Акцията ми продължава и е време за втора книжка за предаване нататък :) Ако някой се чуди за какво иде въпрос, ТУК обяснявам ;) Благодаря на всички за участието за "Гънка във времето" - тя вече си намери нов собственик и ще отпътува към нея по някое време тази седмица. Междувременно обаче, ето я следващата книжка:

Реших сега да  е тази книжка, защото наскоро говорихме пак за книгите игри с книжни другарчета. Това беше първата такава книга, която пробвах, и тук може да прочетете впечатленията ми от нея - РЕВЮ. Беше интересна, но като цяло с времето реших, че книгите-игри от този модел просто не са за моя вкус.

📢 На последната страница, където са "Дневниците на приключението", два са попълнени! Извън това, мисля, че по книгата няма забележки. Все пак, става дума за четени вече книжки.

Ако желаете вие да сте следващия читател на "Котаракът и черният нарцис", може да изявите желание до 23 ноември, четвъртък. При повече от един желещи ще избера победител на случаен принцип в петък.

Правилата са същите като миналата седмица, но ето ги отново:
За да участвате:

  • Напишете коментар под поста за съответната книжка във фейсбук страничката на Wanderbook
  • Повечето книжки вече са четени, само някои са съвсем нови.
  •  Не сте длъжни да харесате страничката. Ако мислите, че някой ваш приятел би се заинтересувал, може да го тагнете. Така вие ще поучите две билетчета за тегленето. (Ако другарчето ви наистина реши да участва, ще трябва и то да коментира.) Ще оценя, ако тагвате другарчета, които още не са взели участие в съответното теглене, за да разберат повече хора НО - ако не ви се занимава с лайкване и тагване - не сте длъжни, един коментар "участвам" е достатъчен.
  • На деня след крайния срок (т.е. - ако е до четвъртък - в петък) на случаен принцип ще изтегля някого.
  • Ще пратя книжката с БГ пощи за моя сметка. Щом я пратя, ще пиша на победителя. Ако случайно победителят не желае доставката да е по пощата, а с куриерска фирма - доставката е за негова сметка.

 Надявам се да има участници - и успех!

вторник, 14 ноември 2017 г.

[придобивки] Enigma box unboxing

От седмици се каня да напиша този пост, но все не ми оставаше време. През всичките дни обаче не спирах да се пискам от кеф всеки път, когато погледна новите си придобивки.

Еnigma Box привлече вниманието ми от доста месеци, но все или темата не ми подхождаше, или нямах възможност. Когато обаче обявиха "Властелинът на пръстените" просто нямаше как да пропусна. Нямаше как! И така, с колежката ми Нели си взехме кутийки - и когато ги разопаковахме дружно на кафето сигурно сме били голяма картинка :D Но ентусиазмът ни нямаше как да бъде спотаен, докато разпъвахме карти на Средната Земя, примирахме от умиление при вида на интерпретацията на Задругата и ни изтичаха очите по Безценното.
Това е една не пълна снимка на съдържанието на кутията - непълна, защото от момента, в който донесох чашата вкъщи, тя непрекъснато беше пълна. Дори и в момента сърбам чайче от нея. Но нека обобщим какво намерихме в кутията:
  • Калъфка за възглавница (голяма) с карта на Средната Земя
  • Тениска 
  • Магнитче
  • Май прешъс (пръстен)
  • Чаша
  • Бисквита
Калъфката е от много приятен материал и е доста голяма. Още не съм я пробвала, защото съм в процес на местене, но вече знам, че искам да я сложа на дивана. Тениската също е супер мекичка - и самият плат, и щампата нямат нищо общо с тениската ми от кутията за Отмъстителите. Изборът на картинка отново е доста смел - с един от най-известните цитати - YOU SHALL NOT PASS, но придружен от Гандалф в стил... Тоторо? Каквото и да е, обожавам тази тениска. Взех си М размер и ми е точно.


Чашата!!! Чашата с Котешката задруга е категорично любимото ми нещо от кутията. Не вярвах, че ще мога да се зарадвам толкова на чаша - затрупана съм с такива - но това е толкова сладурско, че просто се влюбих. Просто - вижте Гимли!
Бисквитката беше единственото нещо, което малко отстъпваше на останалото съдържание. Много ми хареса смелото решение да сложат Ам Гъл на курабийката, и на вкус беше добре, но самата картинка беше лепната много набързо, стърчеше, и целофанът я беше размазал малко. Бисквитката обаче се хапва, а остават всички чудесни неща! Продължаваме към тях!
Маййй Прешъъъъъс! Предишният ми Единствен пръстен беше сребърен, но с годините стана в доста окаяно състояние. Този е обикновен метален пръстен (другарчето ми го пробва с магнитче), но е шайни и прешъс :D Беше размер 8, което до този момент не ми говореше нищо, защото рядко нося пръстени :D В случая, на мен ми става на палеца, на Нели ѝ ставаше на средния пръст. Смятам обаче да взема пример от Фродо и да го сложа на верижка.

Магнитът е отново със Задругата - този път в класически вид, и с един от любимите ми цитати от книгата.
Не всяко злато сияе,
не всеки скиталец е враг.
Здрав старец не вехне до края,
не жари слана корен як.

 В случая просто исках да се пробвам дали помня - и да, всичките стихове са в главата ми, за разлика от може би нужните неща, които трябва да помня. Но какво залъгваме - тези рими са колкото прекрасни, толкова и нужни. И докато "Единствен пръстен ги владее" навява доста по-мрачни настроения, то стихове като "Започва път от моя праг" и гореспоменатото стихотворение са наистина думи, които може да си повтаряш всеки ден и които са сентенция на всичката мъдрост и нежност в книгите на Толкин.

Обобщено, останах изключително доволна от кутията. Създателите ѝ бяха събрали и класически символи на "Властелина" като пръстена и Средната Земя, така  и по-разчупени неща, като супер сладката Котешка задруга и Тоторо Гандалф - и така задоволиха наведнъж всичките ми щения. Сега само се надявам покрай забавянето си с постването, тъй като още не съм поръчала, да не изтърва новите кутии. Да, кутии. Множествено число. Е, аз тичам да се разоря!

неделя, 12 ноември 2017 г.

Топчо се мести - раздаване #1

Здравейте, четящи деца!
Покрай работата и бавно напредващото Нано, напоследък не ми е оставало време за блога, въпреки че имам няколко написани ревюта на хартия, които само чакат да бъдат дигитализирани. Този пост обаче е за друго съобщение, а не за да се жалвам, че нямам време (но все пак - жал, жал, жал).

Топчо се мести.

Не, блогът ми се мести на друг адрес или платформа. Ще се местя да живея заедно с другарчето си, което е супер по всички показатели, но откъм пространство ще ни е малко кътаво. Затова ще ми се наложи да предам нататък по-скоротечно някои книжки, отколкото обикновено. Засега съм пренесла само две от библиотеките си, и мястото почти се изчерпи, а ми остава още една и всичките ми учебници. А аз не съм много добра във въздържането...

От години отделям настрани книжките, които знам, че няма да чета втори път и ги давам на други, нови читатели. Това  обикновено ставаше чрез читателските предизвикателства във Форум Муза. Там на всеки три месеца теглех билетче с името на някой участник, и победителят си избираше по свой вкус книжка от селекцията ми. Ако някой от участниците от предизвикателствата чете това и се обезпокои, че вече няма да раздавам наградки там - спокойно. За Коледното теглене съм избрала две томчета, които страшно много харесвам, и се надявам да допаднат и на победителя. Така че не забравяйте да се отчетете преди Коледа :)

Сега обаче, тъй като ще трябва за по-малко време да освободя повече книжки, реших да ги раздавам тук, с помощта на блога ми и на фейсбук страничката ми. Едно важно уточнение - това са, в по-голямата си част, вече четени книги. Ако има някакви забележки по тях, и ги помня, ще бъдат споменати. Ще сложа линк към ревю на книгата, ако има такова, за да разберете какви са моите впечатления. Ще има книжки от доста разнообразни жанрове и години, така че предполагам всеки ще види нещо, което да му хване окото и да му се прииска да участва!

Планът ми е всяка седмица, докато имам такива книжки, е да пускам една. Ако ви харесва и имате желание да я получите, пишете коментар под поста във фейсбук (ако първо четете този пост в блога ми - идете на фейсбук страничката на Wanderbook ) Не сте длъжни да сте харесали страницата и няма да проверявам, но ще ме зарадвате, ако го направите. Причините да е по една седмично са: 1) трябва ми малко време да преценя кои книжки ще предам и за кои ще се намери място и 2) аз ще поема доставката ( с Български пощи) и така ми е по-леко, отколкото ако наведнъж трябва да изпратя десет книги. Ако по някаква причина искате доставката да е с куриерска фирма, ще е за сметка на победителя. Съжалявам, но мога да си позволя да поема само доставка с пощенските служби, а и досега не съм имала реален проблем - не съм имала изгубена книга, а от три-четири години изпращам награди за предизвикателствата. Само се оглеждайте за бележките от пощальона ;)

И вече да преминем към същественото! Първата книжка, която предавам нататък е "Гънка във времето" на Маделин Ленгъл.


Тук може да прочетете ревюто ми на книгата -> http://topchochanbooks.blogspot.bg/2017/09/book-review_17.html
Може да изявите желание да я спечелите до четвъртък, 16 ноември.

Тъй като е първия такъв пост, обобщавам накратко "правилата":
За да участвате:
  • Напишете коментар под поста за съответната книжка във фейсбук страничката на Wanderbook
  • Повечето книжки вече са четени, само някои са съвсем нови.
  •  Не сте длъжни да харесате страничката. Ако мислите, че някой ваш приятел би се заинтересувал, може да го тагнете. Така вие ще поучите две билетчета за тегленето. (Ако другарчето ми наистина реши да участва, ще трябва и то да коментира.) НО - ако не ви се занимава с лайкване и тагване - не сте длъжни, един коментар "участвам" е достатъчен.
  • На деня след крайния срок (т.е. - ако е до четвъртък - в петък) на случаен принцип ще изтегля някого.
  • Ще пратя книжката с БГ пощи за моя сметка. Щом я пратя, ще пиша на победителя. Ако случайно победителят не желае доставката да е по пощата, а с куриерска фирма - доставката е за негова сметка.
Та това е! Ако "Гънка във времето" не е точно за вас - продължете да следите другите седмици - ще има различни стилове, жанрове и години, защото по принцип моят стил на четене е доста разнообразен. Надявам се да има участници и всички да останем доволни - вие да получите книжка, а аз ще имам място. Поне за малко. Сигурно бързо ще го запълня отново ^^"



събота, 14 октомври 2017 г.

[book review] "Слепият херцог" - Теса Деър

Заглавие: "Слепият херцог"
Автор: Теса Деър

Жанр: романтичен, исторически
Издателство: Егмонт

Топчеста оценка: 5 звезди

Понякога на човек му трябва нещо леко, забавно и незаангажиращо, което да го разтовари. Поне за мен това "нещо" обикновено е под формата на любовен роман. Още от излизането на "Слепият херцог" го бях набелязала, защото - признание - изпитвам слабост към герои, които превъзмогват недъзите си. Но нямах представа колко точно сладко и забавно ще бъде.

Животът на Изи Гуднайт не е лесен - въпреки че почитателите на писанията на баща ѝ я смятат едва ли не за принцеса от приказките.Истината е различна - налага ѝ се да се бори с несигурността всеки ден. Затова тя е решена да се възползва от всяка възможност, която съдбата ѝ предлага. Ако това е рушащ се пълен с прилепи замък - Изи ще го превърне в дом. Ако е някакво подобие на целувка, Изи ще я изпълни с романтика. Ако е нацупен, свадлив херцог, Изи ще го превърне в джентълмен, в чийто разсъдък никой не би се усъмнил. Но понякога може да се окаже, че само решимостта ѝ не е достатъчна... Но може би един хиперентусиазиран фенклуб ще помогне?

Сигурно и преди в любовни романи сте се натъквали на следния сценарий: невинната девойка по стечение на обстоятелствата попада под опеката на съмнителния джентълмен, който се чуди къде да я дене. Тук обаче положението е почти обратното! Изи Гуднайт получава в наследство замък, и този факт сварва неподготвен предишния му собственик, Рансъм, който се оказва поставен пред реалната заплаха да остане на улицата. Фактът, че авторката остави такава силна карта у Изи много ме ме впечатли, и въпреки че ми се искаше да се разиграе дори повече, пак бях много радостна от разчупването на стереотипа. Освен това, Изи е много реалистично гледаща на нещата девойка, без това да помрачи романтиката на персонажа ѝ. Всичко това накуп, и за мен Изи се превърна много лесно в очарователна героиня, която много заобичах и на която постоянно бях съпричастна.
Рансъм - другата половина от любовното уравнение - не успя така успешно да избяга от модела за мъжки герой. Съмнително поведение в миналото, изтерзана душа сега, която обаче намира любовта. В отношенията си с Изи обаче и с размислите и страстите си отново основно около нея, както и последния си жест, Рансъм успя да ме спечели.
Споменава заслужават и второстепенните персонажи. Дънкан е класическият верен иконом с неизменен чар, а госпожица Пелъм бе героиня, която заобичах по неочаквани причини - защото доказа, че може да намерим приятелство в лицето на най-различни хора, дори и да има голяма разлика в социалния (не точно) статут :) Казано с по-прости думи - зарадвах се на осъзнаването на Изи, че при други обстоятелства не би помислила госпожица Пелъм за приятелка, заради огромните разлики в темперамента и характерите, но веднъж събрали се заедно, тя ѝ даде шанс и резултатът беше очарователен. И не на последно място.... най-въодушевеният фенклуб на века! Наистина не мога да ги опиша и само ще се опитам да ви убедя да прочетете и да видите - но феновете на историите на Гуднайт са прекрасни, сърдечни и абсолютно смахнати.

Те обаче не бяха единствената причина да се смея. Повествованието беше изпълнена с фрази, които единствено мога да обясня с желание на авторката да развесели читателите. В друг случай бих ги нарекла абсурдни (и някои са) и не бих ги оправдала. Но факт е, че заради абзаци като:
"-Разбира се, че не сте длъжен, Ваша светлост - рече тя, колкото можеше по-спокойно вбесеното му ляво зърно."
се хилих наистина докато останах без дъх и ме караше по-късно да се усмихвам дори и в кофти моменти тези дни.

"Слепият херцог" се превърна от книга, която избрах да почна наслуки в един от любимите ми исторически любовни романи (за който се чуди - на първо място засега е "Красавицата и звярът" на Аманда Куик). Беше изключително забавен,  разчупен, но не изневерява на титлата си на любовен роман и в него намерих точно това, което търсех, и дори и повече :)

петък, 22 септември 2017 г.

[book review] "Драконът на негово величество" - Наоми Новик

Заглавие: "Драконът на Негово Величество"
Автор:Наоми Новик
Поредица: Темерер #1

Издателство: Инфодар
Жанр: алтернативна история, фентъзи

Топчеста оценка: 5 звезди

Откакто преди няколко месеца прочетох "Изтръгнати от корен" на Номи Новик, просто отвътре ме глождеше да прочета отново книгите, с които за първи път се запознах с нея -  "Драконът на негово величество", първата книга от поредицата за Темерер.  Щом избрахме историческа тема за блог-предизвикателството с Марти този месец, не устоях на изкушението да свия малко от определението и да отмъкнато отново първия том от библиотеката.

Годината е 1805 и войната с Наполеон е в разгара си. Капитан Уил Лорънс е горд член от флотата на Негово величество и самоотвержено би защитил страната си на който и фронт да го прати адмирал Нелсън. Съдбата обаче има други планове за Лорънс - при абордажа на френска фрегата англичаните намират на борда ѝ необикновен и безценен товар... който ще преобърне кариерния път на Уил. Един новоизлюпен дракон, който избира именно Лорънс за свой ездач - а това е предложение, което не може да откаже.

Йъп. Дракони! По история винаги изпускат най-интересното. А в случая е именно факта, че войната се водила не само на земята и сред вълните - но и във въздуха - от гърбовете на зверове с различни размери и способности. Огнедишащи испански Огнени стрели, отровни Грейунги от островите и не на последно място - китайския империал, който получава от Лорънс името Темерер.

Ако питате мен, самата дума "дракони" трябва да е достатъчна да ви накара да прочетете тази книга. А исторически акуратни дракони е дори по-добре от обикновени дракони! Признавам, че историческите ми познания не са на особено високо, но все пак успях да разпозная някои събития и много ми хареса колко естествено и  безшевно е вмъкнат този фантастичен елемент. Тук имаме супер естествена алтернативна история и докато я четях ми беше направо трудно да повярвам, че може да е иначе. Че може тази война да се е случила без дракони. Стигнах дотам да си представям други исторически моменти, пресъздадени на същия този фон - първите "опитомени" дракони сред римските легиони или пък страховити нацистки дракони. Ако чуя, че авторката е написала още нещо в същата вселена, ще съм на седмото небе от кеф!

След "Изтръгнати от корен" още повече се възхитих от писателските способности на Новик. Не само в повествованието ѝ, но и в изграждането на героите. В "Изтръгнати от корен"  тя боравеше с герои в сивата гама, докато тук Уил Лорънс и Темерер са идеални. НО и в двата случая изпълнението е перфектно! Много заобичах Саркан, не по-малко - капитан Лорънс. Уил Лорънс е наистина идеалният капитан и на всяка крачка му се възхищавах - на стоицизма и готовността, с който прие новото си задължение, което преобърна живота му с краката нагоре. Непредубедеността, с която пристъпи към цялото това начинание и която му позволи да види и да се възхити на интелекта, способностите и характерите на тези уникални създания, с които му се наложи да се сработи, и любовта и приятелството, които се родиха в следствие. И това - гарнирано с щипка срамежливост, старомоден етикет и подреденост, които станаха причина за очарователни моменти, особено в общуването с Темерер. Драконът пък е като някаква уникална комбинация от любопитно тригодишно и супер мил, интелигентен и възпитан тийнейджър (да, това комбо е невъзможно по всички параметри). Но накратко - и Уил, и Темерер бяха супер сладки сами за себе си и просто неустоими заедно. Разтапях се като четях за тях и ги обявявам за една от най-очарователната неромантична двойка, съществувала някога.

Но не бяха само Лорънс и Темерер - всеки от останалите герои ме развълнува. Предатели, патриоти, негодници, благородници по душа или само по име. И дракони - прекрасни, благородни дракони във всякакви размери и с най-различни способности. Страдах заради Левитас, кефех се на Емили, попивах всеки миг в тази компания на дракони и хора. А най--много страдах... когато книгата свърши и едно малко гласче в ъгъла на съзнанието ми ми подшушваше, че в истинската история дракони няма.

Но аз набързо го шътнах :D

Защото правилният свят е пълен с интелигенти готини дракони и Наоми Новик е успяла да зърне късче от тази прекрасна алтернативна вселена и да ни го покаже. Не изтървайте да го прочетете!

четвъртък, 21 септември 2017 г.

[придобивки] POSTboxing & UNboxing

Когато най-накрая си позволих да се отдам на изкушението на абонаментните кутии, независимо по каква тема са,  си поставих едно условие - да ползвам нещата, които получавам с тях. Затова реших от време на време да си правя равносметка и да видя какъв е "коефициентът на полезност" на кутиите :D Естествено, книгите не ги броя, те рано или късно ще бъдат прочетени :D

  • COOLтия - Отмъстителите
COOLтията с тема "Отмъстителите" разопаковах тук. Накратко в нея имаше тениска, ключодържател, две значки и две бисквити. Значките и ключодържателят намериха място на раницата ми. Бисквитките е ясно къде отидоха :D Тениската обаче сложих само веднъж-два пъти, защото щампата наистина ми е некомфортна. Оттогава Куултия не са пускали тема, която да ми е интересна и доста трудно намирам инфо за съдържанието и качеството на следващите кутии - поне на сайта и във фейсбук страницата им не виждам. (Затова, хора, unbox-вайте! XD) Във всеки случай, освен ако не пуснат някоя супер интересна за мен тема, едва ли ще повторя.

И следват БОПС кутиите :D
  • "Морски мистерии" - разопаковане тук
"Морските мистерии" се оказа една от "най-полезните" кутии. :D Черната торбичка с вълшебния цитат "Да намериш време да четеш е като да намериш време да обичаш" ми е неизменен спътник оттогава. Понякога дори заменям дамската си чанта с нея, защото, ако питате мен, няма нищо по-красиво и стилно от горното твърдение. Успях да я закача на един парапет преди месец и да скъсам презрамката, но я приших обратно и продължава да ми служи вярно.
Само тази нещастна огризка остана от сапунчето Аквамарин. Започнах го доста след като получих кутията, но много го заобичах. Определено един от най-хубавите глицеринови сапуни, които съм ползвала. Изключително мека пяна, траен аромат на кожата след това и блокчето не абсорбираше излишна вода - т.е. не се превърна в каша, което винаги ми е било проблем с глицериновите сапуни, които съм купувала преди. Ако имам възможност, бих ползвала същата марка пак.
Лупичката стана част от плажния ми комплект срещу кърлежи за дежурствата ми на плажа (лупа, фенерче и кибрит, другото го имах в пункта). Увеличението е малко, но все пак щеше да е достатъчно. За щастие, не ми се наложи да вадя кърлежи, но ми беше добре да знам, че съм подготвена.
Огледалцето пък си ми е в чантата, и въпреки оплакванията ми от дизайна, функционира най-активно :)

  • "Четат ли двама"
Два месеца не се наканих да направя пост с разопаковането на двойната кутия по случай рождения ден на БОПС. Каквато съм нахална, се надявах да е дори по-двойна от това, което получихме :D Но всичко вътре ми хареса, а някои предмети бяха веднага оползотворени:

Ключодържателят на Перон 9 3/4 дойде точно навреме, досущ като Хогуортс Експрес. Наскоро се беше откъснал ключодържателя ми за Бургас. Това е връзката ключове, които напоследък ползвам по-рядко, но точно там е и чипът ми за намаление от книжарница Хеликон, така че книжно отиде при книжно :)
Стикерите с Дарт Вейдър пък веднага залепих на калъфа си за таблет (с клавиатура на кирилица, похвал, похвал). И качеството им изглежда наистина е добро, защото доста го разнасям из чанти, а те не са се замърсили изобщо.
Чашата на "Четат ли двама" влиза в употреба доста по-често, отколкото мислех. Често посягам към нея между другото, и особено когато готвя, защото често се оказва, че паралелно ползвам 3-4 чаши.

Книгите от тази кутия също ми допаднаха като заглавия  - имах предчувствие за тях :)

И накрая е време за едно разопаковане на последния БОПС,който пристигна -
  • Неочаквани уроци
В първия момент, когато отворих кутията много се впечатлих от цветово издържаната комбинация. Цялата кутия и съдържанието беше оформена в черно и интензивно оранжево. Най-отгоре беше черната тетрадка, която е любимото ми нещо от този БОПС. Елегантен и закачлив дизайн и мека хартия - тази тетрадка определено ще бъде наследник на настоящата ми (дез)организационна тетрадка.
Следващият елемент бяха малките листчета. Малко се обърках като ги видях, защото от описанието (аз съм от хората, които първо четат БОПС писъмцето) очаквах книгоразделители. Тези лепки са определено сладки, но няма да са ми много от полза. За книгоразделители не ползвам такива, нямам какво да отбелязвам в учебници, а за съжаление не съм от онези хора с красивите подредени журнали с украсени страници. Надявам се да им измисля подходяща употреба.
Отдолу беше мешката. Признавам, не ми допадна. Никога не съм носила мешка и надали ще почна. А въпреки че в кутията тази контрастна комбинация стои добре, за навън този цвят ми е твърде агресивен. И макар да съм голям фен на Хари Потър, струва ми се, че можеше да се избере и по-тематичен цитат за кутията.
И накрая - разбира се, книгата. Тук определено бях неподготвена! Наистина оригинално тълкуване на темата на месеца. Не бях чувала преди за това заглавие и не е нещо, което обичайно би привлякло вниманието ми. Ще почака, докато се наканя да я прочета, но това е обичайната съдба на всички книги, озовали се в библиотеката ми. Надявам се в крайна сметка да ми хареса.

Като равносметка на първоначалните впечатления обаче, тази септемврийска кутия за мене беше най-слабата. Очаквах я с голямо нетърпение, но само един предмет от четири наистина ми допадна. За някои обаче, доколкото прочетох, това се превръща в любима кутия, така че както обикновено всичко е въпрос на вкус. Надявам се следващата да е повече по мой вкус, защото темата звучи прекрасно и магично. А дотогава ще се опитам да оползотворя и нещата и от тази.

А вие за какво ползвате получените джунджурийки? :D


сряда, 20 септември 2017 г.

[book review]"Изгубена в книга" - Дженифър Донъли

Заглавие: Изгубена в книга
Автор: Дженифър Донъли
Поредица (един вид): от света на Красавицата и звяра

Издателство Егмонт
Жанр: детска, фантастика, приключенска, романтична

Топчеста оценка: 3,5 звезди

Винаги ми е кофти, както предполагам и на всекиго, когато съм много нахъсана на дадена книга, а тя не потвърди очакванията ми. Кофти ми е, че не мога да се включа пълноценно към ентусиазма на другите читатели, и малко им завиждам, че на тях се е харесала, а на мен - не. Но подред.
Както и преди съм опявала, голям фен съм на "Красавицата и звяра", а скорошната игрална адаптация ме очарова напълно. Не вярвах, че някога ще го кажа, но някои неща ми харесаха дори повече от оригиналния вариант - например това, че тук Звярът не само може да чете, но и го прави доста дейно (което за мен бе напълно логично, при условие че няма много други занимания в замъка, и че е принц, все пак). А сюжетът на "Изгубена в книга" прилягаше идеално на характера на Бел, на нейния опит да избяга от обикновеното, и не на последно място - на библиотеката на Звяра - най-страхотния подарък на света. А с Дженифър Донъли се запознах от сагата ѝ за русалките, която още ми предстои да завърша, но от първата книга бе разкошна.

Така че - прекрасна база за история, чудесен автор - какво би могло да се обърка? Ами, и аз не знам, но определено не се разбрахме с "Изгубена в книга".
Действието се развива скоро след паметния момент с подаръка на Звяра - развълнуваната Бел няма търпение да разучи библиотеката и цялото ѝ съдържание. Но една книга привлича вниманието ѝ - "Никога вече". Нейните страници се оказват път към една прекрасна история - изпълнена с пътешествия, забавления, приятели. История, която, стига Бел да пожелае, може да бъде нейната. Но дали наистина тази идеална приказка е това, за което копнее? И дали, ако се изгуби в страниците на тази книга, няма да изгуби много повече?

Още от пролога нещата не ми потръгнаха. Първата ми не особено приятна изненада бе, че тук завръзката е базирана на сблъсъка между Смърт и Любов,  приели формата на две сестри. Можем да говорим надълго и нашироко за образите на Любовта и Смъртта, за la petite mort и за връзката между тях, но опозицията им тук, в света на тази приказка, ме остави в недоумение. Макар че в този филм загубата от смъртта бе изведена по-напред с майките както на Бел, така и на Звяра, за мен никога няма Смъртта да бъде основният антагонист в тази история. За мен тук винаги битката е била срещу неразбирането - на околните спрямо нас, и това, което ние проявяваме към тях, на самотата, бягството и отчуждението. Да се приведе това под общия знаменател на Смъртта, бе меко казано неудовлетворително. Добавяме към това някаква версия на магьоснически шах и облог за пари (Любовта се обзалага за пари, когато може да има толкова по-интересни неща!?) и още преди първа глава се чувствах по-скоро разочарована.

Но това беше само прологът, и реших да продължа смело напред. Сега е моментът да изтъкна нещата, които наистина ми харесаха в книгата. Дженифър Донъли наистина пише някак мило и уютно, и това си личеше и тук, въпреки че явно се е целила в по-млада аудитория. Както казах, историята за това как може да се изгубиш в книга е просто идеална за тук. Ако успеех да се дистанцирам от знанието коя е всъщност графинята, светът на Никога вече беше пленително изграден. Донъли има нюх за детайлите, като тук любимите ми бяха имената на нещата - като например Анри де Шоз Пасе - графът на отминалите дни. А от цялата история има две важни поуки. Едната, естествено, е да внимаваме да не се изгубим в някой прекрасен, но нереален свят, било той изграден от книги, от телевизия, от интернет, или дори само от фантазии. Защото колкото и успокояващи да са, ако човек се гмурне много дълбоко, може да изпусне истинските, реални неща в живота. А другата е - не оставяй някой друг да пише историята ти. Две прекрасни, важни неща, които трябва да стигнат до всички млади читатели, и да почерпят те сила и храброст от Бел и да намерят баланс.

Същевременно много неща в разказа ме поразочароваха. Не останах с чувството, че историята реално обогатява света на Красавицата и Звяра. Една част от събитията бяха преразказани по-скоро без нужда, предвид обема, но нямах голям проблем с това. По-скоро не ми хареса как бяха... пренесени някои моменти.
Click to view spoiler!
Например разговорът с Чип, когато той я пита дали е щастлива в Замъка и в селото и Бел си дава сметка къде се чувства по-добре. Или още по-важният епизод с разговора с Морис, когато Бел почти пряко волята си защитава Звяра и си дава сметка за привързаността си към него. Това така важно осъзнаване го имаме по-нататък в историята, когато Бел се опитва да докаже на съселяните си, че Звяра е безопасен. И ако го изместим по-напред... се губи. Приемем ли тази книга за част от света на "Красавицата и звяра", то тези моменти са се разиграли веднъж и губят силата си. А това е един от най-значимите елементи от романтичната нишка за мен. Ако мога да цитирам любимата си Робин МакКинли - ... they were dear to me, but he was dearer yet. 

Към развръзката на книгата си мислех, че ще мога да закръгля на 4 звезди, но отново един епизод не ми допадна
Click to view spoiler!
Как придаваме човечност на автоматон, който няма сърце? Пришиваме му текстилно сърце! Само аз ли виждам в това директно епизода от Вълшебникът от Оз и Плашилото?

Дребнава ли съм? Може би да. Но съвсем субективно, като читател, това са нещата, които ми попречиха да се насладя на книгата с ентусиазма, на който се надявах. А както често съм изтъквала, моите оценки са предимно субективни. "Изгубена в книга" щеше много да ми хареса, ако в основата на завръзката беше нещо друго, което поне за мен по-добре да се връзва с темите на "Красавицата и звяра", дори и да просто сблъсък с друга вълшебница

Все пак препоръчвам Изгубена в книга, особено на по-млади читатели. Наистина има хубави неща, които си струва да достигнат до хората от другата страна на страниците. А също така, за тези, които искат да узнаят още за опасностите да се изгубиш в примамливо идеален свят, препоръчвам Коралайн на Нийл Геймън, а на по-порасналите фенове на Красавицата и Звяра - Бюти на Робин Макинлни. Но в крайна сметка, на всеки пожелавам от време на време да се изгубва съвсем в някоя книга, но после да се връща обратно в нашия свят, освежен и изпълнен със сили.

неделя, 17 септември 2017 г.

[book review] "Гънка във времето" - Маделин Ленгъл

Заглавие:"Гънка във времето"
Поредица: Time Quintet
Автор: Маделин Ленгъл

Жанр: детска, фантастика, приключенска,
Издателство: Intense

Топчеста оценкка:4 звезди

Много е трудно човек да обобщи книга, която хем му е харесала, хем не чак толкова. От една страна съм съгласна, че "Гънка във времето" заслужава да е в поредица "Вечните детски романи", от друга, получих нещо толкова коренно различно на очакванията си, че се разочаровах малко. Мислех, че ме очаква пътуване във времето, нещо като тийн "Друговремец", в компанията на три весели вещици. Вместо това получих антиутопия за деца, научна фантастика с пътуване от планета на планета ... и кажи-речи никакво пътуване във времето. Във всеки случай обаче това си остава една история за семейството, обичта и израстването.
"Гънка във времето" ни въвежда в живота на Мег - чувствително момиче, което отговаря на хорските клюки спрямо изчезването на баща ѝ с буйства. Дори по-особен в чуждите очи е братчето ѝ Чарлс Уолас, притежаващ изключителна интуитивност. Братът, сестрата и още едно дете от училището - Калвин - се срещат с три изключително необикновени възрастни дами, които твърдят, че знаят къде е бащата на Мег и Чарлс. А от спасяването му зависи и съдбата на цели планети, , над които е надвиснала Тъмата.

Романът беше емоционално, бързо развиващо се приключение. До самия край не знаех дали ще има време и място за развръзка в тази книга. А тъй като не се наемам да класифицирам книгата в някой от жанровете фентъзи или научна фантастика, ще я сравня леко с "Резерватът на таласъмите", където двете се преплитат по най-очарователния начин. И тук е така - научни теории за измеренията и за пътуването във времето и пространството са редом до необичайни създания - не само извънземни, но също и гадателки с кристални топки и дори звезди! Антиутопията с тоталитарен оттенък обаче ме хвана най-неподготвена - наистина не очаквах нещо подобно тук. На фона на всичката продукция и литература в наши дни развитието не ме изненада, но много ми хареса как си пасна с чувствата на децата, които в училище и в ежедневието си се чувстват отхвърлени и нещастни поради различията си. Именно това се опитва да изкорени тукашното ТО (да не се бърка с нашумялото кингово ТО ) и именно това "подсилват" трите магьосници(поради липса на друга дума), за да им помогнат да победят. Авторката говори за различията, равенството и други важни теми чрез героите си - с прости, ненатрапчиви думи, които лесно убеждават младите читатели в правотата си - например че светилата на Исус, Буда и Леонардо могат да са редом едно до друго без да си противоречат.
След цялата вълшебност на тази история обаче, възрастният в мен (да, понякога с ужас го откривам) или път може би досадният дребнав нърд, възнегодува, защото не видя например обяснение за Тъмата, която буквално обхваща планети. Може би това е визуален израз на психо-контрола на ТО, може би символ на тегнещото зло. Може би. Срам ме е да си призная, но годинките ми май искаха да се задълбочим повече на някои места.
Едно нещо със сигурност бе прекрасно разгърнато и това бяха персонажите и отношенията между тях. Много обичам герои и връзки, които те карат да се чувстваш уютно и обичан. "Гънка във времето" беше пълна с такива. Видяхме ги още от първата страница с Мег и семейството ѝ. Мег намира спокойствие и защита вкъщи, въпреки мъчителните дни в училище, докато при Калвин е по-скоро обратното. Много заобичах това семейство - включвам и така милият Калвин в него, естествено! , което така силно държи един на друг и го показва чрез безброй малки жестове. Обич, която накрая помага на Мег да израсне, макар и по труден начин. Освен семейството, прекрасни бяха и всички така сърдечни герои, които децата срещаха - Госпожите, Гадателката и любимката ми - Леля Звяр.
Финалът на книгата за мен беше доста рязък. Както казах, до края се чудих дали развръзката няма да е в следващата книга.. Въпреки че имахме голям щастлив завършек с всеобща прегръдка, много неща за мен остана висящи, особено относно заплахата. Дали е окончателно преодоляна, какво е измерението ѝ на земята, какъв е всъщност произходът на ТО? В случая, естествено, се чудя за чисто сюжетните отговори на тези въпроси, а не на по... метафоричните, които биха разисквали различни земни идеологии.
В заключение, съжалявам, че чак сега се срещам с тази книга. Ако я бях прочела преди години, несъмнено щеше да ме плени. Затова горещо препоръчвам "Гънка във времето" на всеки, особено в училищна възраст, и се надявам изцяло да попият нейните магия и мъдрост.

неделя, 10 септември 2017 г.

Блогърско месечно предизвикателство - септември


Миналия месец Марти от Marti's writings предложи всеки месец да четем по различна тема, като участниците се редуват да избират. Аз доста се забавих с отчитането ми по предишната тема, която беше "Комикси и графични новели" и за която прочетох тази Дедпул антология, първите два тома на мангата Godchild, както и графична новела по "Цветът на магията" на Тери Пратчет. Та, затова и новата тема се появява със закъснение, въпреки че на мен се падна да я избера. Обсъдихме и решихме срокът да е по-късичък този път, та другия месец да почнем начисто. Затова срокът е от днес до края на месеца, като отчитането (по възможност с ревюта) e в последните 5 дни от месеца.

Спряхме се на по-широка тема, която може да бъде комбинирана с други жанрове и по която сигурно всеки има все нещичко да го чака на купчинката за четене. И така, темата е... Исторически роман. Може да комбинирате с други стилове по желание - кеф ви примерно исторически романс, кеф ви алтернативна история, или някой древен детектив, който рови загадки.

А сега, какво да ви препоръчам? Много неща!


  • Алтернативната история е очарователен, но недостатъчно популярен поджанр. Тук горещо препоръчва поредицата "Без душа" на Гейл Каригер (линк към стария ми блог), "Левиатан" - Скот Уестърфийлд и поредицата "Темерер" на Наоми Новик. Всъщност, засега намеренията ми са да препрочета именно една от последните две и да се амбицирам да завърша поредицата.
  • Хубаво алтернативна, но истинското си е истинско. Има много книги за реални хора и исторически моменти. Последните месеци преиздаването на "Дневникът на Ане Франк" пробуди интереса на читателите към нея. Признавам, не съм чела. Може би сега е моментът? Драматични класики на Дикенс и на Юго също причакват тук, както и любимият ми Дюма. А пък как ми се препрочита "Граф Монте Кристо", та да се възстановя след мюзикъла, не е истина.
  • Българската история също е отразена в множество книги. Битката между агитките на "Железният светилник" и "Тютюн" никога няма да угасне (отбор "Тютюн" бтв), но има и много по-нови заглавия. Ето, вече излезе трейлърът на "Възвишение" на Милен Русков, поредното нещо за наваксване, барабар с "Време разделно" и "Изгубени души", например! Това е подточката, в която се срамувам колко все изоставам с българската литература, но може да хвърлите непредубедено оче към първата ми среща с Алек Попов в лицето на  "Сестри Палавееви в бурята на историята"
  • Историческият криминален роман е жанр сам по себе си. Моите любимци са Лора Джо Роулинг с поредицата за самурая Сано Ичиро, Ян Ван Хелсинг и Борис Акунин, но само с първите романи за Ераст Фандорин. "Турски гамбит" и "Левиатан" са сред любимите ми от последната поредица. Тук ще вмъкна и Николай Пенчев с неговите средновековни загадки, които ми харесаха доста. Чела съм само "Кръв по снега", но тя беше лек и приятен роман.
  • История с щипка мистика, защо не? Това донякъде съвпада с първата категория, но тук пък искам да акцентирам на "Друговремец" - епична сага, която запраща медицинската сестра Клеър от 1945 година два века назад - в сърцето на британско-шотландския конфликт. Джейми Фрейзър е съкровище, а Диана Габалдон пише страхотно. Накрая на тази книга получих главоболие, защото 800 страници не е добра идея да се четат на един ден.
  •  И накрая, исторически романс! Къде без него! Самоотвержени рицари или недотам джентълмени, нежни девойки или измамни съблазнтилки - този жанр винаги е жертва на много критики, но понякога е идеалното нещо за разпускане. Преди няколко дни завърших "Слепият херцог" на Теса Деър и много се смях. Друго любимо заглавие е "Красавицата и звярът" на Аманда Куик, а "Време за всичко" беше очарователна история за време, за което аз поне преди не бях чела - Гражданската война на САЩ.
Така де, вие се чувствайте свободни да четете каквото си искате, и не се свенете да споделяте идеи. Резултатът от четенето пък може да споделите от 25 септември до края на месеца, а някой от преборилите се ще избира октомврийска тема. Пълните правила ги има на блога на Марти, а вие се чувствайте свободни да четете с нас!

понеделник, 4 септември 2017 г.

[comic book review] Deadpool Antology - In Wade we trust!

Заглавие:Deadpool антология - бр 1-12 от 2012

Автори:Посен, Дъган, Муур, Стейпълс

Жанр: комедия, фантастика, пародия
Топчеста оценка: 5 звезди
 
Буахахахахах :D Абсолютно дебилно и забавно, в най-добрата дедпулска традиция! Придружено от забележително добър сюжет и гост-прояви на почти всички големи и малки звезди на Марвел.

В тази антология агентите от ЩИТ имат проблем. Голям проблем. И сякаш той не е достатъчен, но не могат да повикат например Отмъстителите да го разрешат, или който и да е супер герой, с когото обикновено работят. Просто няма да изглежда никак добре Капитан Америка например да тръгне да убива върналите се към живот американски президенти. Би подронило морала на обикновените граждани, един вид. Но точно до това е довело благородното желание на един хипи-некромант да направи Америка отново велика - няколко дузини зомби президенти, които са на мнение, че е най-добре да очистят Америка тотално и да почнат отначало. За да предотврати този апокалипсис, агент Престън, на която са стоварили тази каша, е принудена да прибегне до улугите на Дедпул - наемникът със съмнителен морален код и неоспорими възстановителни качества. А, и неуморимо чувство за хумор. Дедпуул поема задачата (срещу скромно заплащане, разбира се), но се оказва, че президентското бедствие е само част от по-голям, направо демоничен заговор.

Вече не мога да гледам на патенцата за баня по същия начин :D

 Eвала на човека,който е измислил този шантав сюжет! Винаги ме изпълва възхищение, когато видя абсолютно щура история, която обаче е напълно адекватна и всичко се връзва. Странно образователната сага, която ни запознава с починалите до днешен ден американски президенти е естествено подплатена с много Дедпулски хумор и насилие. (Излишно е да казвам, че тези издания не са за невръстни дечица - все пак на места времето се измерва в "два зараснали крака по-късно"). Те обаче не са основното - центърът на тези комикси не са просто забавни реплики и хвърчащи карантии. Историята постепенно се разплиташе - докато трепеха президентите се разбра откъде идват изненадващо мощните сили на некроманта Майкъл, а Дедпул дори създаде нови приятели. Във втората половина нещата дори се обърнаха - Уейд се биеше, за да предпази приятелите си.
Комиксите са изпъстрени от появи на знайни и незнайни герои на Марвел. Почти целия екип на Авенджърите се появи, а Спайди, ретро Айрън Мен и Доктор Стрейндж, за мое голямо удоволствие имаха и по-значими роли. Накрая дори се появи Джесика Джоунс! Такива колаборации лично мен ме карат да се чувствам едно такова... уютно. И да чакам с нетърпение новите филми.
Артът беше чуден. Не е същият, но е подобен на този в комиксите - броеве, които излизат преведени у нас, така че на човек да му е комфортно. Направен е и с голям усет към важните неща и множество малки детайли, които да зарадват и изненадат човек. Нещо супер оригинално бе главата, развиваща се в миналото, която пък бе издържана в ретро комикс стил.  И ако Дедпул не може вече да ме изненада с никое амплоа, а още по-малко като е издокаран с бандана и чизми, то вече ретро визиите на Питър Паркър и Тони Старк ме хванаха неподготвена.
Финалът беше в голяма степен отворен. Все пак това е антология от броеве, а както в много поредици и тук една арка се прелива неусетно в друга. От сагата с немъртвите президенти през гостите в тялото на Уейд до демоничните договори, краят на антологията пак ни оставя да се чудим накъде ще продължат смахнатите приключения на Дедпул. Честно казано, умирам си да узная, и било то в антология (за предпочитане) или на отделни броеве, опредлено ще ги прочета. Пък... ако случайно намерят пътя си до българския преводен пазар, също ще съм супер щастлива - комиксът е пълен с реплики, които ми е много любопитно как ще звучат на български, а съм много доволна от това, което виждам в Дедпул и Спайди. От което също искам нов брой.

Бях си набелязала тази книга за Комикс предизвикателството на Марти. За съжаление се сбъдна предчувствието ми, и не можах да напиша ревюто си в определения уикенд, когато бях на работа, така че не знам дали изобщо се брои. Да си призная, дори и аз се учудих (и възмутих от себе си), че чак сега намерих време за него. Затова пък по-рано през месеца препрочетох една  стара любима манга - Godchild . Покрай нея прочетох една графична новела по романите на Пратчет "Цветът на магията" и "Фантастична светлина", която беше повече от задоволителна. Образите на Двуцветко и Ринсуинд бяха перфектни, но за тях се надявам да приказвам някой друг път. Така че, въпреки че не хванах сроковете, съм доста доволна от графичния си месец.

петък, 25 август 2017 г.

[book review]"Луната, която убива" - Н.К.Джемисин

 Заглавие: "Луната, която убива"
Автор: Н.К.Джемисин

Поредица: Сънната кръв #1
Жанр: фентъзи
Издателство: Сиела

Топчеста оценка: 5 звезди

Неочаквано много любов и покой насред пустинята и под лъчите на луната, която убива.

Това несъмнено е странно обобщение на това епично фентъзи, което може да се опише с толкова много други определения, но именно тези мисли и чувства останаха да отекват у мен, щом затворих кориците. "Луната, която убива" ни пренася в прекрасния свят на Гуджааре и съседната държава Кисуа, вдъхновен от атмосферата на Египет, но в никакъв случай базиран на неговата митология.  Един богат, завладяващ свят, в чието небе нощем тегнат две луни, и под лъчите на Сънната луна жреците на Хананджа бродят из хорските сънища и събират от тях приношения. Сред най-уважаваните са Бирниците - жреците, събиращи Сънна кръв - последната дан, която може да събрана преди човек да поеме към селенията на вечния сън. Освен да даряват покой на умиращите, показвайки им пътя към отвъд, те имат и други задачи - да изкореняват Покварата, когато заплашва да наруши покоя в Гуджааре. Бирник Ехиру с нежелание приема такова назначение - да Вземе Сунанди, посланичката на Кисуа.  Но вместо да възстанови баланса, при изпълнението на тази задача, тя всява още повече смут - не само вътре в него, но и заплашвайки да хвърли  страната във вихъра на война. За да я предотврати, Ехиру дава Отстрочка на Сунанди и въпреки противоречията си тримата, заедно с чирака му Ниджири, се заемат да стигнат до дъното на заговора - да открият покварения Жътвар и създателя му.
"Луната, която убива" е от тези романи,които са едновременно толкова колоритни и толкова завладяващи емоционално, че няма как да ми стигнат силите да опиша нито един от аспектите му. Страната, в която действието се развива, заедно с нейните магия и религия бяха толкова живи и естествени, че, знаейки че са плод на въображението  на авторката, възхищението ми към нея растеше от глава на глава. След като вдъхнах от египетския дух на Гуджааре, и след досега ми със славянското фентъзи от "Изтръгнати от корен" абсолютно се убедих, че по-нестандартно по атмосфера и география фентъзи е нещо, от което има голяма нужда. Може ли отново да изтъкна, че "Луната" е вдъхновена, но съвсем не се развива в делтата на Нил? Тя е толкова прекрасно различна.
Политическият и идейният сблъсък, от които понякога се боя да на ми дотегнат, тук бяха толкова интригуващи, че бях вън от опасност. Можехме да ги видим в голямата картина на отношенията между Гуджааре и Кисуа. Най-ярки обаче бяха в сблъсъка между характерите на главните герои - Бирниците Ехиру и Ниджири и кисуатката Сунанди.  Читателят е свободен и сам да вземе страна в спора между тези две философии - Покоят като най-висока цел, дали Бирниците Взимат или Убиват. Наистина неразрешим спор, защото прави и криви няма. Но моите симпатии натежаваха към Хананджа.Малко заради Сунанди, която на моменти ми идваше твърде жестока и хаплива към Ехиру... но най-вече заради Ехиру. Ако в тази книга има нещо по-умело изградено от света и основите на магията, то това са героите. А Ехиру беше персонаж, към когото се привързах със сила, пропорционална на стоицизма, отдадеността и чисто човешката обич, която носеше. 
Започнах ревюто си с това колко обич и покой има в тази книга, и това е второто нещо, което упорито ще изтъквам. Това е роман без романтична история по начина, по който си представяме, когато чуем този термин. Изпълнено обаче с неописуемо силна любов и болката, която носи, когато е отнета или когато трябва да я пуснеш да си иде. Много автори могат да хвърлят  драма в лицето на читателя, Н.К.Джемисин обаче съумява да донесе и утеха. Наистина успява. След като страдах и се надявах до последно в книгата, тя все пак ме убеди, че този край е правилен и донесе покой.
Разследването на Жътваря - покварения Бирник, който като хищник краде Сънна кръв, почти бледнее пред тези два така силни аспекта на книгата, ако можем да ги сравняваме така. Но да не разберете думите ми погрешно - това си остава едно приключение по обляни от луните покриви и нажежени от слънцето пустини.

Надявам се да убедих някои от вас също да се впуснат в това приключение. А пък аз скоро ще се заема с втората част от дуологията.
О! И ако имате нужда от допълнителен стимул - докато пиша това ревю, книгите бяха на промоция - взех си втората само за 5 лева (похвал, похвал). (Взех си втората от книжарница Сиела във Варна, имаше доста добри заглавия на Сиела и Колибри по 5 лв, но не знам дали важи на други места)

сряда, 23 август 2017 г.

[manga review]Gogchild vol 1 & 2 - Kaori Yuki

Заглавие: Godchild
Автор: Каори Юки

Този месец един уикенд бях в Бургас и в духа на Комиксовото предизвикателство, а и предвид малкото време, реших да го запълня с графични новели. Прочетох една, която ме чакаше от доста време,  а след нея реших да си припомня нещо любимо - Граф Каин на Каори Юки.
Успях да прочета първите два тома и ще говоря конкретно за тях, но няма как да не поприказвам малко за поредицата като цяло. Навремето ми беше една от най-любимите, което може и да си личи от факта, че имам томове на хартия. Godchild като история е пряко продължение на "Граф Каин" - Count Cain или Earl Cain, една от първите поредици на авторката. Във  времето обаче ги делят 7-10 години и мангаката се е постарала "Годчайлд" да е разбираем и за новодошли читатели. Стилът на авторката също е израснал много в този промеждутък, и тук вече виждаме рисунките, заради които се влюбих в Каори Юки и нейното пищно готическо шоджо и започнах да издирвам и други нейни работи (като например "Бунтарят Лудвиг")
При все това, ако решите да се впуснете в тази поредица и имате възможност, прочетете първите томове. Самите истории са наистина интересни и говорят все за неща, които пряко засягат героите и в настоящата манга - детството на Каин и отношенията с баща му, намирането на Мери Уедър, и всички драматични събития, които са го белязали, физически и емоционално - доказателство след доказателство, че наистина носи проклятието на библейския си предтеча и съименик.


Но по същество. Историята в тази манга се върти - очевидно - около Каин, младият граф Харгрейв. Той винаги е в клюките на обществото - богат наследник, след "трагичната" смърт на баща си, колекционер на отрови, за сестра му се сплетни, че е незаконна издънка на баща му от прислужница, а вместо достопочтен иконом е наел Риф - отпаднал по мистериозни причини студент по медицина. И изглежда навсякъде го следват ужасяващи престъпления... което не е далеч от истината. Каин е основната цел на организацията Дилайла и тайнственият доктор Дизраели, които искат единствено да го видят да страда.

Първите томове на Годчайлд са може би любимите ми, особено за препрочитане. Може би е така, защото тук нещата са прости - имаме случаи, които Каин разгадава, независимо дали са пряко свързани с него, или са странични събития, на чийто път той се е озовал.  Страшно много винаги съм се кефела как за историите с Каин Каори Юки черпи вдъхновение от приказки, книги, митове и люлчини песни, или просто късчета информация и как претопява и после излива това вдъхновение под съвсем неочаквана и различна форма. Този подход го имаше още в Граф Каин, в истории като Жулиета, но тук е на върха си. Алиса в страната на чудесата е редом с песничка за овчица - и общото между тях е, че в ръцете на Каори  Юки разказват пищни, кървави истории. 
От първия том главата Scold's briddle ми е любима (въпреки че  е изключително силен том като цяло). В този случай из Лондон върлува убиец, който посяга на млади красиви девойки, обезобразявайки лицата им и избождайки очите им. На фона на тези страховити новини тихо се шепне, че в града има лекар, който предлага еликсир, способен да превърне и най-грозното пате в първа хубавица - но достъпът до него е само с покана. Приятелката на Мери Уедър, Дрю - мило, но семпло момиче - успява да се сдобие с такава с надежда да впечатли брат ѝ, всички се оказват въвлечени в поредния безсмислено жесток план на Дилайла.


От втория том ми е трудно да избера любима глава - той съдържа три също силни истории -Пеперудени кости, която въвежда свръхестествената нишка и връща един антагонист, Сладко то борокръвки (абсолютно току що си измислих превод на bloodberries) и Лъвският герб. Може би бих се спряла на последната, където разследването се върти около мъж, който по свой начин се опитва да помогне на сестра си, чийто годеник ѝ посяга. Особено в мангата винаги са ми били слабост герои, които се грижат за по-малките си братя и сестри, дори и те самите да са далеч от протагонисти. Затова и навремето толкова съм се радвала на Кайба от Югио, Сешомару от Инуяша и Итачи от Наруто, например. Каин също влиза в тази графа - като характер нерядко е себичен и груб, но отношенията му с Мери Уедър и Риф винаги ми стопляха сърцето. Сериозно, много обичам тези тримата герои и как се грижат един за друг. Каин и Риф много ми напомнят на Себастият и Сиел от Курошитсуджи, така че препоръчвам тази манга на техните фенове и vice versa. А в тези книжки се кефех как нерядко и Мери Уедър поемаше основната роля в историята, макар че винаги брат ѝ имаше думата накрая.

Както казах, в тези два тома нещата са прости. Знаем кои са добрите и кои са лошите герои, имаме някаква твърда представа за това какво се е случило в миналото и си мислим, че познаваме мотивите на героите. До края на поредицата нещата се обръщат с главата надолу и се объркват по фантастично сложен начин. Навремето последните томове ми докараха почти нервна криза, но това бяха от хубавите книжни нервни кризи, когато историята те е завладяла изцяло.
Ако обичате пищен арт с викториански декори, кървави престъпления, плод на гениални изтерзани съзнания и свръхестествен подтекст, може да пробвате с мрачните приказки на Godchild. А аз в момента искрено съжалявам, че навремето успях да си поръчам само до четвърти. (Размишлява дали сега има пари за останалите. Сеща се колко изхарчи на Алеята на книгата. Топчо тъжно.)

понеделник, 7 август 2017 г.

[book review]"БУМ! Приключения на макс на планетата Пльок" - Марк Хадън

Заглавие: "БУМ!Приключения на макс на планетата Пльок!"
Автор: Марк Хадън

Издателство/ Унискорп
Жанр: приключенски, детска

Друго: от Разреваващото предизвикателство
Топчеста оценка: 3 звезди

Първо, което може и да е било само моя заблуда, това не са "приключенията на Макс" и в книгата няма такъв герой. Второ - ако познавате автора заради "Странна случка с куче през нощта" и очаквате история от подобно ниво - недейте. "БУМ " не е лоша, но определено не е "Случка".
Прочетох тази книга като част от Разреваващото книжно предизвикателство, въпреки че я купих преди 4-5 години, скоро след като останах очарована от "Случката" (затова и отправих предупреждение още в началото). Добавих я в графата "детска книга", защото това бе най-подходящото, с което разполагах в момента. И тя наистина се оказа така, с целева група читатели може би до 11-12 години макс (pun intended).
В "БУМ" Джимбо (а не Макс) и най-добрият му приятел се оказват въвлечени в странен и опасен заговор, след като заподозират, че някои от учителите им крият нещо. След като старателно разкодират тайнствения им език и дори проникват с взлом, истината е една - те са извънземни от планетата Пльок, които планират инвазия!. Приятелите, заедно със сестрата на Джимбо и един мотор, чийто собственик не е особено съгласен возилото му да участва, трябва да спасят света и себе си.

Приключенията на децата наистина се развиват доста шеметно. От началния момент, когато нещо привлича подозрението им, се занареждат едно през друго разследване, отвличане и шеметно пътешествие - та чак до планетата Пльок, естествено!. А там - заговори, манипулации и планове. Въобще - много нещо!. А за всичко място нямаше. Книжката е съвсем кратка - не се подлъгвайте от сравнително големия обем визуално. Само разследването на учителите можеше спокойно да заеме това място. Освен твърде забързано, развитието на историята ми беше и много хаотично, а след същинската среща с извънземните изобщо не ми хареса какъв обрат приеха нещата. Като цяло не останах доволна от сюжета.
Спрямо недоволството ми от развитието на историята, доста по интересни ми бяха отношенията - особено в семейството на Джимбо, баща му и сестра му и как те се промениха в течение на книгата- Тук сякаш се прокрадна малко от онзи Марк Хадън, който по-късно така умело и с лекота ще опише характерите в "Случката". А относно бащата, трябва да изтъкна защо още не съм изпратила "БУМ" в купчината "Предай нататък" (уточнение за тези, които не са запознати с тази ми "рубрика" - това са книги, които няма да чета втори път, но това не значи, че са зле). Из книгата се споменават доста кулинарни експерименти - от паметно озаглавената първа глава до множеството опити на бащата на Джимбо около печката и извънземните гозби. Не знам дали съм споменавала (много тайни издадох в това ревю!), но книжните ястия са ми слабост и все още тая надежда, че ще реализирам някоя рецепта от "БУМ".
Това е основната причина да задържам тази книга, защото спрямо очакванията ми по-скоро ме разочарова. Може би на друга възраст щях да съм по-заинтригувана. Имаше много интересни идеи, беше приятно написана и беше пълна с предпоставки да се превърне в чудесен детски приключенски роман; но останах с усещането за подредени, но недоразвити в цялост записки.

сряда, 2 август 2017 г.

Блогърско месечно предизвикателство

Все си повтарях, че тази година ще се придържам само към форумните читателски предизвикателства и няма да се впускам в масивни атаки на де що има предизвикателства, маратони, тагове и всичко останало в блог пространството, както правех преди години. На някои обаче не можах да устоя - като на Разреваващото предизвикателство на Ади например. Сегашното пък е на Марти от  Martis' writing , който е решил да организира дружно блогърско месечно предизвикателство. И така, ако форумно ще четем епично фентъзи през август, то по блогърски темата е КОМИКСИ, включително манга и графични новели. Пълните правила на играта може да видите на блога му (линкът е към съответния пост) 

Мога само да кажа, че темата е идеална на фона на улова от Алеята на книгата:

По подразбиране, една от двете, ако не и двете книги ще са изборът ми за месеца.

Сега, не разбрах със сигурност дали другите участници се предполага да дават препоръки и прочее, но тази тема ми е много драга на сърцето, въпреки че вече не съм мангахоличката от преди, която знаеше кога излизат новите глави на всички серии и харчеше луди пари за манга от чужбина. Затова все пак искам да дам някои идеи в морето от графични произведения.

На първо място, като най-лесни и достъпни трябва да споменем изданията на Артлайн. Именно от техния щанд са тези книги, които взехме с другарчето ми, но при тях ще намерите и преводен Дедпуул, който е абсолютно разкошен и го препоръчвам с всичките си пипала. Наскоро излезе и сборен брой на "Пазителите на галактиката", до който не съм стигнала, но има рокет и Груут, так че трябва да е добър. Всичките манги, които издават, са класики, но най-силна определено е ........ А нека не забравяме и "Астерикс и Обеликс", които всеки трябва да прочете.  И"Зайчета-самоубийци"! Не знам дали се броят, но да ги кажа. Абе, като цяло, в подборките на Артлайн досега не е имало грешка.


Ако обичате комикси под формата на стрипсове (не, не говорим за пилешки стрипсове, а за тези кратки историйки, които се развиват в рамките на няколко картинки до страничка) една страхотна такава книга, налична на български е "Неми". Всяка сцена със саркастичната, но мила метълка е златна и винаги съм и много съпричастна.

Вариант на английйски който препоръчвам пък е "Фийби и нейният еднорог". Две думи - еднорози и осмоза. Разкошна е.

(Ако пък имате 18 пък, препоръчвам Оглаф. Истерично и дебилно смешен е, чак забравяш, че всеки втори стрип де факто е порно, което ме и спира да дам линк към сайта.)

Ако сте решили да е чуждовоезикова манга, изборът ви е огромен. Зависи на какъв език искате, дали хартиена или електронна, и естесвено жановите предпочитания. Една симпатична манхва, която циркулираше из местните книжарници на руски (бтв руските манги са с доста добро качество, като превод, цена и всичко), беше Кафе Таро.  Мои лични любимци са километричния Bleach за нюбитата, които не ги е страх да се гмурнат в дълбокото, Skip Beat и Fruits Basket за любителите на милото и нахъсващо шоджо, Parasyte за феновете на по-мрачни и дистопични истории,Petshop of horrors  с харизматичния ми граф Ди... И още много. Чудя се дали препоръките ми стоят ретро на фона на това, което се чете сега. Сигурно, но наистина обичам тези заглавия. А мангата Orange, която е препоръчал Марти, също беше налична на алеята, ако искате да се присъедините към него.

О! Уич! Обичам Уич!


Имаме и български представители на жанра, естествено, като Ракиямен, когото представяха наскоро. Аз лично много се радвам всеки път, когато Просто Спас изскочи във фийда ми, но признавам, не знам дали авторът му има нещо събрано в книжка.

Ако пък цялата тази комикс и манга история ви идва твърде много, не забравяйте че е много вероятно ваша любима поредица или сериал да имат графична адаптация. Като например поредицата за Протектората на слънчобрана, която така обичам, а също да речем Реликвите на смъртните и много други. Хей, а знаете ли, че има комикс колаборация на Стар Трек и Доктор Кой? Сайбърмени и Боргове, епично е!

Та, от толкова много приказки, дано стигна до комикса си навеме!

понеделник, 31 юли 2017 г.

[book review] Tales of Trenzalore


Заглавие: Tales of Trenzalore
Автори: колектив

Поредица:Doctor Who
Жанр:фантастика, драма, приключенски

Топчеста оценка: 4 звезди
За хората, които обичат Доктор Кой, Трензалор е без съмнение знаково място. Освен че е известно като лобното място на Доктора, че в крайна сметка приключенията му тук доведоха до "презареждането " му с животи и промяната в Капалди; едва ли някой е забравил, че по време на засадата тук Доктора прекарва достатъчно време, за да остарее. 900 години, пълни с приключения по време на засадата на Коледа, които още никой не е разказал, В този контекст е ясно защо се изкуших да взема тази книжка веднага щом я видях.
Както обаче винаги става при мен, от момента на купуване до този на прочитане имаше доста време. Тази година реших да изгледам/наваксам със сериала (бях стигнала до средата на девети сезон), започнах всичко отначало и избрах точно момента след съответните епизоди, за да наваксам с Приказките от Трензалор. Йей за тайминг!
Книгата съдържа четири историйки, всяка около 50-60 странички. Самите сюжети бяха интересни, но не и изключителни.  Нямаше нещо, което значително да повлияе начина, по който гледаме на сериала, което е нормално като се има предвид, че това са допълнителни новелки. Но нямаше и информация, която да разшири светогледа ни, само малко за историята и географията на Трензалор. А въпреки че в историите го имаше онзи обрат, характерен за приключенията на Доктора, малкият обем не беше позволил да е толкова сложно и пълнокръвно, колкото един истински епизод (или роман - трябва да препрочета Шада).
Въпреки това Приказки от Трензалор имаше две особено силни страни, заради които съм сигурна, че всеки фен ще ги оцени и ще им се радва. Първо - чудовищата. Тук не се срещаме с обичайните противници. Доктора не се бори със сайбърмени или далеци, или ридаещи ангели, или Господаря. Вместо това се сблъскваме с врагове, които виждаме доста рядко - например древните марсиански Ледени воини. Или пък пластмасовите манекени. Помните ли ги, от първия епизод с Еклестън? Когато аз поне си мислех - утф? Този сериал сериозно ли? Честно, не съм очаквала да ги видя втори път, но браво на автора,който се е сетил да посегне към тях. Имахме и чудовища, познати само от класическите епизоди. За тях няма да ви спойлвам много ако не сте ги гледали и не сте ги разпознали от корицата. Едно от тях бях срещала заедно с Четвъртия и Сара Джейн, но това от последната история бе напълно непознато за мен. Съответно, това беше и най-вълнуващият разказ.
Втората сила на Приказките е, че тук виждаме Доктора да старее - неслучайно акцентирах на това още в началото. Това е лукс, с който малко от превъплъщенията на Доктора могат да се похвалят - може би само първият? Не знам, но този факт тук наистина ме трогна. Историите са подредени хронологично и макар и с прескачания виждаме Доктора да трупа години, спомени и белези; докато се превърне в една неразделна част от градчето Коледа. В любимия ми последен разказ Докторът беше най-възрастен, една крачка от Доктора при края на обсадата. Окуцял, забравящ, но повече от всякога Дванадесетият доктор. Авторите заслужават похвала и за това, че ако не друго, бяха успели да уловят същността на Мат Смит като Дванадесетия във всяка история.
Приказките от Трензалор ми бяха емоционални, повече на фен ниво, а не заради конкретни събития, ако изобщо разбрахте какво искам да кажа. Бяха ми и интересни като истории, макар и не чак толкова, колкото се бях настроила. Вярвам обаче, че на феновете ще им допаднат и ще ги зачовърка да се поровят из класическите епизоди за ретро чудовищата. Поне на мен ми се прииска (щото си нямам друга работа )


вторник, 25 юли 2017 г.

[book review]"Зеленият вампир"- Петър Бобев


Заглавие: "Зеленият вампир"
Автор: Петър Бобев

Издателство:Библиотека Фантастика?
Жанр: научна фантастика, приключенски

Топчеста оценка: 4 звезди
Друго: Варненска библиотека

Редовно минавам през раздела за бг литература в библиотеката, но тази година не си бях тръгвала оттам с нашенска книга. Основното ми оплакване (за което мога да напиша цял пост) е, че твърде често никъде на самата книга няма информация за сюжета и не мога просто да се впусна и да си харесам заглавие. При старите книги това се дължи на самата мода за кориците, или на повторното подвързване, но ако отвориш, понякога вътре има антоация и - о! - съдържание, о, сладки отминали дни. С новата литература положение е още по-трагично, защото това място е заето от ненужно дълга биография на автора, възхитени препоръки от други писатели и издания, общи хвалебствия и накратко нищо, което да ме ориентира ще харесам ли тази книга или не.
В този ред на мисли, не съм сигурна как и защо си тръгнах със "Зеленият вампир", при условие, че вече бях награбила над 1500 страници нето. Но "Вампирът" си намери пътя към мен, и трябва да призная, тази малка приключенско-фантастична новелка не натежа.
Книгата не е наименована в чест на някой модерен вампир-веган, който смуче биоенергии и сок от целина. Всъщност, книжката е чиста научна фантастика без да се откланя към фентъзито. Издадена е преди трийсетина години и можем да приемем, че събитията се развиват горе-долу тогава. Дори, ако не бяха някои избори на автора, лесно биха могли да се случват и в наши дни.
А историята е следната: дълбоко в джунглите на Мадагаскар се събират трима необичайни герои. Ботаникът Иван Стамов е тук по проект на ЮНЕСКО, за да доразвива дисертацията си за книжните растения и е очарован от богатството, което намира тук след дългото проучване само на венерини мухоловки. Отец Доминик е мисионер, дошъл уж да проповядва Божието слово, но мислите му са заети със съвсем друго богатство - пиратско съкровище, легендата за което е намерил сред аналите на манастира. Третият герой пък е Ратулу - малгаш, човек от коренното население, който е черната овца на своето село. Късметът му съвсем му изневерява, когато го обвиняват, че е причинил мор по пилците и е принуден да бяга.
Пътищата на тримата се пресичат една паметна нощ и се оказва, че водят към едно и също - владенията на тайнствените третретретре и обожествения от тях Зелен вампир.
Леко напомняща на "Планетата на маймуните", леко на "Изгубеният свят", "Зеленият вампир" все пак беше достатъчно оригинална и вълнуваща. Чудно четиво за два дни, перфектно побиращо се в дамска чанта - факт, поради който трябва да обърна повече внимание на книжките от тези фантастични библиотеки.
Особено в първата половина на книгата ми беше много приятно да потъна в света на Мадагаскар, изпълнен с екзотика и суеверия. Не знам каква част от тях са истина и каква - принос на автора, но се беше получило много добре. Малгашките поговорки, с които бе изпълнена речта на Ратулу съдържаха немалко смисъл, а споменаванията на зверовете и духовете, населяващи тази непроходима джунгла, ме потопиха до уши в едва култура, за която дори не знам доколко е истинска. Легендите за прадедите - крокодили, магичните лемури и хамелеони, дългокосите речни "русалки" бяха нещо ново и така непознато, че изобщо нямаше да се възпротивя, ако книгата бе разработила тази фантастична страна на нещата.
На този вълшебен фон споменаванията на БАН, Париж или България, научните обяснения и като цяло връщането към реалността, не ме подразни - дори напротив - стана ми едно такова комфортно и домашно. Като цяло останах доволна от логиката и обясненията, които получих. Авторът бе успял добре да развие и да разкаже за третретретре (в един момент се бях обезпокоила, че ще са просто хищни, привлечени от блясъка свраки) и беше успял да събере всичко това комфортно в малкия обем на книгата.
Във втората половина на новелката обаче обясненията, размислите и страстите бяха малко твърде обилни. Мисля, че и авторът и хората, работили над книгата си бяха дали сметка за това. Авторката, написала послеслова, бе подчертала, че това е книга, насочена към младежко-юношеската аудитория и в името на познанието този водопад от информация е допустим, "стига да има баланс". Напълно поддържам тази теза, но именно ако има баланс. В началото малгашките истории и ботаническите знания комфортно се наместиха около Ратулу и Стамов. Към края обаче бяхме бомбардирани от терминология и хипотези под формата на вътрешни монолози или направо словоизлияния на всеослушание в не особено подходящи моменти.  Добавяме към това и свръхидеализираната във всяко отношение - физическо, морално и интелектуално - фигура на Иван Стамов, която малко ми досади. От тези два фактора книгата леко пострада - не фатално, но достатъчно да не ѝ дам 5 звезди и да ми се стори останала няколко десетилетия назад. Трудно ми е да кажа, дали ако аз я бях намерила преди 10-15 години, щях да съм на друго мнение.
Останалите звезди обаче ги дадох без колебание. Беше приятна, бърза приключенска история, на която се радвам, че попаднах.

събота, 15 юли 2017 г.

[book review] "Музей на страха" - Дъглас Престън и Линкълн Чайлд

Заглавие: "Музей на страха"
Поредица: Пендъргаст #3
Автори: Дъглас Престън и Линкълн Чайлд

Издателство: Ергон
Жанр: крими, трилър

Топчеста оценка: 5 звезди
Друго:Варненска библиотека, препрочит

Срам и позор за мен! Скъсах се да обяснявам как именно тази и следващата книга са ми любими, но щом зачетох се оказа, че съм сляла образа на Марго с този на Нора Кели, съвсем изключвайки последната от повествованието! Излиза значи, че съм забравила доста. Но това значи нови (повторни) изненади! Ако предното ревю беше за осъзнатото препрочитане, то това ще е за радостите на препрочитането на чисто.
В "Музей на страха"  завръзката е както често в тези книги около трупове и кости. Този път обаче жертвите са отпреди 100 години и труповете им биват намерени под стара разрушена сграда. Подозрително припряно местопрестъплението бива разчистено, така че археоложката Нора Кели успява да хвърли едва бегъл поглед- Той обаче е достатъчен, за да не ѝ дава мира и тя се съгласява да продължи да помага на Пендъргаст не на последно място за да утоли собственото си любопитство. Щом на сцената излиза и убиец - папагал, двамата се задълбават все по-дълбоко в миналото, за да разкрият истината за събития отпреди век и връзката им с днес.
Визуално в главата ми това  бе книгата с най-мрачна атмосфера. Подземията с трупове, нощните промъквания (доста забавни, всъщност), изоставеното имение, носещо всеки белег на къща на ужасите - или най-точно - "музей на страха". Старият Рен, който властва в подземията на библиотеката и любимото ми - така реалистичното, почти физическо пренасяне в миналото. Там ни чака епохата на индустриализацията - изпълнено с дим небе, гладни, препълнени улици и домове, започнали да се затлачват реки. Как да не вижда човек тези картини само в сиво-кафяви окраски? И едно едва-едва по-цветно петно - зелената рокля на Мери Грийн, която е първата улика в това разследване...А тревогата на Пендъргаст и неочаквано личното му отношение с намеци за дълбоко заровена тъмна семейна тайна са последната нагнетяваща капка, така че през цялата книга читателската ми струна на тревога бе прекрасно опъната и готова да затрепти.
Май именно атмосферата бе оставила по-ярка следа у мен, защото, както признах, бях позабравила героите. Освен, че съвсем бях изключила за Нора, бях забравила самоличността на убиеца, макар да помнех мотивите му. Доста дълго, почти до последно, се колебаех между двамата си заподозрени и не можех да реша кой е точно "папагалът". А Нора, особено в отбор със Смитбек, беше чудно нововъдение- Някой ден трябва да наваксам със "Златото на Кивира", която не е част от "Пендъргаст", но изглежда тъкмо там се срещат Бил и Нора. Наистина тряба, защото все още не ми е ясно как е успял да я спечели :D

Рядко обаче ми се случва да имам ревю без оплакване и спойлери, поне мъничко
Click to view spoiler!
Така и не можах да приема на сериозно извличането на еликсир са безсмъртието от кауда еквина - крайната част на гръбначния мозък. Ако беше някакъв тумор с уникални регенеративни способности, или дори хипофизата, както в първата книга, с или без вирус, щях да съм по-доволна. Предлагам размяна - вместо хипофизи, звярът М'бвун да хапва миелин.



Това оплакване обаче ни най-малко не ми помрачи удоволствието. А тъй като тази книга може да се чете съвсем самостоятелно, горещо ви я препоръчвам за плажа. Все пак установихме, че лятото е време за трилъри.